Определение на синдрома на Zollinger-Ellison

Синдром на Zollinger-Ellison: Рядко разстройство, причинено от тумор, наречен гастрином, който най -често се среща в панкреаса. Туморът секретира хормона гастрин, който причинява повишено производство на стомашна киселина, което води до тежки повтарящи се язви на стомаха на хранопровода и горната част на тънките черва (Дуоденум и йеюнум).

Гастриномите, водещи до синдрома на Золингер-Елисън, не се ограничават до панкреаса, но могат да се появят и в далака на стомашния дуоденен и лимфните възли.

Лечението на синдрома на Zollinger-Ellison включва използването на H2 антагонисти (например циметидин [марка: Tagamet] и ранитидин [Zantac]) и инхибитори на протонната помпа (например лансопразол [Prevacid] и омепразол [Prilosec]). Н2 антагонистите блокират действието на Хистамин върху стомашните клетки, като по този начин намаляват производството на стомашна киселина. Инхибиторите на протонната помпа също блокират производството на киселина от стомашните клетки. Инхибиторите на протонната помпа са по -ефективни от Н2 антагонистите при потискане на киселина и трябва да се използват в много високи дози. Хирургичното отстраняване на тумора е лечебно в около 25% от случаите.

Синдромът е кръстен на двама американски хирурзи Робърт М. Золингер (1903-1992) и Едвин Х. Елисън (1918-1970).