Снимка на ухото

Ухо: Слуховия орган. Има три секции на ухото според учебниците за анатомия. Те са външното ухо (частта, която виждаме по страните на главата ни зад храмовете) Средното ухо и вътрешното ухо. Но по отношение на функцията ухото има четири части: тези три и мозъка. По този начин слуха включва всички части на ухото, както и слуховата кора на мозъка. Външното ухо помага да се концентрират вибрациите на въздуха върху ушния барабан и да го вибрират. Тези вибрации се предават от верига от малки кости в средното ухо до вътрешното ухо. Там те стимулират влакната на слуховия нерв за предаване на импулси на мозъка.

Външното ухо Изглежда сложно, но това е най -простата част на ухото. Състои се от пина или аурикула (видимата част на прожектиращата част на ухото) външния акустичен метус (външният отвор към ушния канал) и външния ушен канал, който води до ушния барабан. Накратко има Pinna Meatus и канала. Това е всичко. А външното ухо трябва само да концентрира вибрациите на въздуха върху ушния барабан и да накара барабана да вибрира.

Средното ухо Състои се от ушния барабан (тимпанумът или тимпаничната мембрана) и отвъд нея кухина. Тази кухина е свързана чрез канал (естахиевата тръба) към фаринкса (Nasopharynx). Евстахийската тръба позволява на налягането на газ в кухината на средното ухо да се приспособи към външното налягане на въздуха (така че, докато се спускате в равнина, това е евстахиевата тръба, която се отваря, когато ушите ви са отворени “).) Кухината на средното ухо също съдържа верига от 3 малки кости (кости), които свързват ушния барабан към вътрешното ухо. Осилите са кръстени (не Нина Пинта и Санта Мария, но) Малеус инкус и скоби. Накратко, средното ухо комуникира с фаринкса уравновеси с външно налягане и предава вибрациите на барабанния ушен към вътрешното ухо.

Вътрешното ухо е изключително сложен. Основният компонент на вътрешното ухо за слуха е мембранозният лабиринт, където влакната на слуховия нерв (нерв, свързващ ухото с мозъка). Мембранозният лабиринт е система за комуникация на торбички и канали (тръби), пълни с течност (ендолимфа). Мембранозният лабиринт е настанен в кухина, наречена костен лабиринт. В някои моменти мембранозният лабиринт е прикрепен към костеливия лабиринт, а в други точки мембранозният лабиринт е суспендиран в течност (перилимфа) в лабиринта на костетия. Костеливият лабиринт има три части: централна кухина (вестибюла) полукръгли канали (които се отварят във вестибюла) и кохлеята (спирална тръба с форма на охлюв). Мембранозният лабиринт също има вестибюл, който се състои от два торбички (наречени утрикулус и сакул), свързани с тясна тръба. Утрикулусът, по -големият от двата торбички е основният орган на вестибуларната система (което ни информира за позицията и движението на главата). По -малкият от двата торбички сакул (буквално малкият сак) е свързан с мембранозна тръба в кохлеята, съдържаща органа на Корти. Именно в органа на Корти са разположени на космените клетки специалните сензорни рецептори за слух.